Гръцки Мебели

Гръцката мебел, както и мебелта от Месопотамия, е позната най-добре от рисунки и скулптури, тъй като малка част от нея е оцеляла. Детайли от рисунки върху ваза и надгробни камъни достатъчно добре обясняват нещата, а фреските от Партенона и групата от миниатюрни седнали фигури в теракота и в бронз помагат да се запълнят празнините. Оцелели са няколко мраморни трона, както и изолирани дървени елементи от истински гръцки предмети.

Наличните доказателства показват, че гръцките дизайнери не следвали свободната форма на по-ранните егейски примери. Тенденцията в орнаментиката следва Египетската традиция. Въпреки всичко, макар да има прилики с египетската, гръцката пейка, използвана за ядене и за почивка, е изработена с хоризонтална линия за облягане на височината на масата.

Облегалката за глава е направена, за да носи възглавница, не се използва опора за крака. Макар и тук понякога да се срещат орнаменти с животински крака, в повечето случаи краката са с форма на тромпет в правоъгълните дизайни, които се базират на колоноидни форми. Използват се различни столчета за сядане. Сгъваемите столчета с крака в Х-образна форма и такива с прави крака са изработвани от 6-ти век пр. Христа, до Елинистичната ера. Наблюдават се примери на функционални и обикновени изпълнения.

Повече се открояват столовете познати като „клисмос”, което е лек или удобен стол с облегалка. Много комфортен, използван в архаичния и класическия период. Той е най-вече обикновен с извити крака от седалката и облегалка от обикновен правоъгълен панел, извит навътре от страните му към центъра. Масите показани на рисунки обикновено са малки. Правоъгълните седалки са най-популярни и най-често основата се състои от три крака, прости и извити, понякога с животинска форма, често имат и облегалки.

Те са местени за вечерите и прибирани след това, за да се открие пространство на различни изпълнители. Кръглите маси от гръцки произход се изработват в Елинистичния период. Сандъците в древна Гърция варират по размери от миниатюрни до монументални екземпляри - от плоски форми до такива с извити седалки. Те се изработвани от дърво, бронз и слонова кост и имали архитектурна декорация. Формата на сандъка е много стара, за първи път са открити в древен Египет, след което тази форма става традиционна, като продължава чак до 19-ти век.

Римски Мебели

На пръв поглед римските образци изглеждат базирани върху гръцки прототип. В 1-ви век сл. Христа, богатият римски дизайн издава гръцко влияние. Руините от Помпей и Хераклея дават ясно доказателство за красива домашна изработка и показват в каква обстановка са се ползвали. Помпейските фрески илюстрират как е използвана мебелта и намекват, че се застъпва по-голямо разнообразие на формата. Източниците и датата на новите находки от Елинистичния период са спорни. Няма твърдо доказателство за теорията, че шкафовете за чинии се внедряват точно тогава. Примери за това се черпят от римските фрески, които може да са копия на гръцките, но е оцелял един шкаф на къщата Ларариум в Хераклея. Съществуващите примери показват, че по-голямата част от мраморната и бронзова мебел е изработена по-скоро в римски отколкото в гръцки времена. Иначе дизайнът е по-комплексен, макар че използва същото съдържание на орнамента. Като допълнение към малките маси, познати в Гърция, са били използвани правоъгълни и кръгли екземпляри с различни размери. Налагани са и по-практични дизайни – маси, които са се разглобявали и такива със сгъваема основа. Изобилието от елегантни гравюри и фината изработка от слонова кост, бронз, мрамор и дърво се споменават в римската литература и са останали достатъчно фрагменти, доказващи точността на тези ранни описания.

Византийски и ранно средновековни мебели

Макар че има и други оцелели артефакти в изобилие, странно е, че са малко данните за мебели от ранните християнски и византийски времена, както на Изток, така и на Запад. Богатите имперски църкви в Константинопол и Равена (Италия) показват, че е имало паралелно изящество в обзавеждането на просторните палати на управляващите. Единственият византийски монумент, Тронът на Монах Максимиан (550 сл. Христа, музей в Равена) е шедьовър с гравюри от слонова кост, която покрива дървената рамка; той има религиозно предназначение, но така или иначе се демонстрира начина, по който се изработва Византийската скулптура. Т.н. трон на Дагоберт I (600, Национална библиотека, Париж) е бронзов, сгъваем стол, има животински крака познати от римските образци, но с по-смело изображение. Ръкописи и няколко мозайки от 5-ти и 9-ти век дават данни, че въпреки римското влияние, вкусът се е променял в посока да представя детайлите по-абстрактно и просто. Консерватизмът, силен елемент в илюстрираните ръкописи от периода, също личи в мебелите. В годините 1000 до около 1200, Романския период, са известни с възраждането на спиритуалността и с огромния брой построени църкви в западна Европа, но от периода има малко образци на мебели. Романският стил на мебелен дизайн се изявява най-добре във френските скулптури, където са използвани опростени и схематични интерпретации на гръко-римския орнамент. Дървените сандъци, са изработвани малко по-късно и са гравирани със схематични и геометрични образци, които говорят за романския стил. Следва продължение...