За да няма изненада и разочарование от резултата, да си дадем сметка какво получаваме срещу съответната цена и дали тя може да бъде компромис. С което искам да кажа, че ПДЧ с повърхност, имитираща естествено дърво, не го замества и затова цената е много, ама много различна. Има разлика и с МДФ материала, който може да се обработва и боядисва, но пак има разлика и не трябва да очакваме чудеса. Спестявайки, трябва да имаме и съответните очаквания.

В някои случаи искаме от съществуваща мебел да стане нова и да използваме максимално материала, че и обкова, ако може.

Старият шкаф

Резултатът, очаквано няма да е удоволетворяващ. Или цената ще идва в повече, или не се получава както си го представяме, или нещо друго. Преди тези стъпки е хубаво да си дадем сметка, че от старото ново няма как да стане. В съществуващата мебел имаме вече пробити плоскости, които не могат да се употребят (или поне за лицева част), цветовете е възможно да не се предлагат вече на пазара, който е динамичен, а и пантите също имат живот и не стават по-нови.

В друга ситуация, за да спестим от скъпата италианска мебел, която много си харесваме, решаваме да я направим родно производство. Не е невъзможно, но и тук трябва да кажа, че срещу съответната цена се получава определено качество. То не е непременно лошо, просто спестените пари водят до определени компромиси. С голямата кошница и тарикатлъци на дребно не става.

Новият шкаф

Такива неща има и при вратите, и при паркетите. Я кажете в една врата, която струва на половина, какво трябва да очакваме? Естествено, че материалът е по-евтин. Плоскостите ще са по-тънки, покривното фолио ще е декоративно, а не предпазно, пантите ще са три, а не четири... Просто като решите да си купувате нещо, се посъветвайте със специалистите в съответния магазин и не създавайте излишни мъки и за двете стани. Един познат ми разказа случай, когато негови клиенти избирали интериорни врати. Всичко хубаво, вратите - сносни, касите - масивно дърво, цената - около 260 лв. Не им харесало покритието от фолио, не било здраво, щяло да се драска... Предложили им ламинирано покритие, но то не било с подходящия цвят. Моят познатият им казал, че могат да свалят фолиото и да боядисат вратите с цвят по избор, боя "Ферари", но цената на боядисването и изпичането е около 240 лв. на кв. м. Уникална врата като цветови дизайн, но цената й става около 800 лв. Клиентът едва ли не се обидил: "Какво, 800 лв. за една врата!". М-м-м, да...

Същото важи и за паркета. При него обаче разликите са по-специфични. Късметът е в това, че технологията за производство не се променя и, ако производителят е качествен, то и "евтиният" паркет ще е такъв. Ниската цена идва от друго: обичайно става въпрос за остатъчни количества или за паркет, при който са установени отклонения в стандарта на размерите и селекцията на дървесината. След като са отстранени проблемите, паркетите са с намалени пропорции между ширина и дължина, от което зависи полагането на определена квадратура без необходимостта да се ползват лайсни (при това говорим за дължина или широчина на помещението над 10 м). Друг компромис е, че при такива продукти няма селекция на дървесината и подът може да стане "по-шарен", всъщност по-естествен или паркетините да не си съответстват по дължина. Във всички случаи, ако искате да направите "страхотен" дизайн, трябва да се подготвите и за страхотни разходи. Всичко си има стойност.

И да внеса малко позитивно отношение към козметичното прекрояване без големи очаквания да споделя нещо от личен опит, защото ми се получи. Преди години реших да подменя фасадата на кухнята като запазя корпусите. Харесах си плоскост, новите дръжки, панти и водачи на чекмеджетата създадоха чудесно усещане за промяна, без да се залъгвам, че това е ново. С тази уговорка нещата се получават и няма шок и ужас, скандали или по-лошо – заплахи. Да кажа – най-важно в една кухня е технологичните процеси да са съобразени с материалите.