Дали пък наистина любовта не си е една люта чушка? Не е много романтично сравнение, но си има своите прилики.

Отхапваш от върха на чушката и не знаеш колко ще е люта и дали ще ти понесе. Изненадата от предстоящото усещане си е точно като началото на една връзка с много неизвестни. Всяка хапка със своята наслада. И като не ти харесва просто я оставяш и си взимаш друга. Същата работа, казвам ви.

Избираш си чушката по външен вид без да подозираш какво се крие в нея. Е, не е ли същото със сетивата ни, когато избираме обект на желанията преди да го опознаем? Сергиите на пазара са пълни с люти чушки – тънки, дебели, зелени, червени и т.н. Рискът да попаднем на най-лютите си остава за нас. Същото е и на пазара на любовта – слаби, закръглени, с цици или без, руси, черни...въпрос на предпочитания. Характерчето е за после. Интелектът също. Може да имаме късмет в избора и на двете.

Ако обичаме да похапваме пикантно, бихме сервирали лютата чушка както с бял боб, така и с изискано гурме. Ами и любовта така – днес е прозаична, утре - романтичен екстаз. Дори когато малко поизсъхне и се появят резки тук-там, лютата чушка да е желана. Тя и любовта не остава вечно красива и се налага да я приемем каквато си е.

В този ред на мисли – дали е романтичен жест и подходящ подарък, например торта във формата на люта чушка? Предполагам, че зависи от човека, но при всички положения е нестандартно и хваща око (ако може и душа) за ценители.

Пробвайте – Свети Валентин е люта чушка! Направо си е Свети ВаЛЮТнин!